Chosz - Пилигрими на мъртвата съвест / Piligrimi na murtvata suvest [tekst, tłumaczenie i interpretacja piosenki]

(Catharsis)
Сипвам малко ром в раната
и правя празнична торта с кокосови стърготини
опитвам се да затворя страница
а покрай мен се претъркулват прашни години
Хаям е писал в своите рубаи
"Жени и вино, вино и жени"
Ден подир пладне в моите аутобани
се редуват улици, стихове, хаос и стени
И в измисления ни век за мен е
тая мъдрост дълбоко променена
АЗ съхранявам моите сили
с Висоцки, ром, коняк и карамфили
По витрините страстни цяла реалност изложена
Купувам, отминавам и продължавам по пътека вложена
в Хадесовите плънки на моята мисъл
Quod scripsit, scripsit, кой к'вот написал, написал
С живот на гърба на опаковка по презумция
задминавам самодвижещи се и задвижвани устройства
презумцията държи чаша вино в ръка
а живота на гърба осигурява малко спокойствие
пътеките са толкова много – 66-та, 67-ма и тем подобни
Свобода колко искаш, навсякъде отрови аеробни
В зависимост от обяда – физически или духовни
Малко свинско за увеселение
После пък започват отново Балканските симфонии
Сизифе, защо за Бога, продължаваш да буташ
нима не са неравности, не са анаколути
не са хора, музика за душата, чушки люти
не са опити, възходи и падения крути?
Било, каквото било, когато и да е било
все някога е било, никога не е било
никога да не е било...

(Chosz)
Не ви щем тълковните речници..
Върнете ни безумието!

Смъртоносните разсъдъци са превъплатени в Епитафия
Претенденти за калиграфия сме
а пишем с ануси възвишена поезия
Вдишваме амнезия с Голиатово високомерие
Зареждам прашката с неизгорени чумави трупове
Тътриш се
вървенето по друма ми трудно е
В океан от думи речта ти е дехидратирана
пикочната ти система е с нефрит третирана
Средняшката ти същност заливам с крайност
един нелеп нарцис в уродлива реалност
Под отломки от пресипнали високоговорители
залагам на монополи изпразнени скротуми
Козина, кости, плът
и после кончина
Нерези разхвърлят пениси фамозно в кочина
обаче в техния свят размерът има значение
а в моя само изобилието от методи на мъчение
Поръсвам трона ти с домашен сатанизъм
Разкъсвам дроба ти от стомашен егоизъм
Убих слуха ти за некви десетки стотни
сломих духа ти
Потекли мажоретки потни
и перверзни монахини образуват на Сhosz харема
Дерзай, секрет наивен -
тормози ме носна хрема
Снегът парцаливо затрупва площада
не бързай да се радваш -
примката все по-плътно вече отеклия ти врат стяга;
загиваш рязко и болезнено кат герой на Омир в Илиада
5 хилядолетия по-късно този текст
ще бъде абсурдно изроден във палимпсест
Марш на остеопорозни скелети
разтварям ти гърдите и съзерцавам твоите грозни прелести...
Божествена комедия;
метрото за кръга девети
хващаш моментално след естествена трагедия
Безкраен съм кат триъгълника на Паскал
Депресирам се от своя собствен рецитал -
толкоз много куплета ми въздейства
вдъхновение за скитници, царе
бездомни псета и семейства

(Племе на Каин)
Унил поради лошо храносмилане -
няма ензими, които да смогнат на Твоите сухожилия
... създаде човека от канела
Поръси го на някакъв десерт
И ... изяде човека в неделя
Човек създаде ... защото беше гладен
Сервира на пръстения под и благодари за храната
Погълна обяда и се оттегли доволен и сит
за следобедната дрямка на своя болен гастрит
Ала като се събуди, усети вълнение
и се запъти към сервизното помещение
И така, малки изчадия, свършва нашата приказка
Обливам Те, приятел, с цели литри детска пикоч
Аз съм слабоумен старец
сбръчкан от ярост
от липса на вяра
Биберон и памперс
Диария
Черноглед, беловлас
Плача опулено -
сълзите се търкалят кокалесто по скулите
Но понякога се връщам към някой весел спомен
Признавам, понякога се вдетинявам като Богдан Томов
И почвам да ликувам, да се смея гласно -
мътен весел спомен отпреди огледалната фаза
Спомен, толкова лишен от отчаяние
че ми се струва небивал като Лапландия
Изяждам Снежанките, изнасилвам елените
Манекени, самоубийте се като Сенека!
Влезте във ваните и изпъдете от вените
зелените Си кръвни телца - тези гъсеници
Няма причина да се чувствате виновни -
краят Ви не е катастрофа
(Чисто философски)
***
Ребро бедро кълка
На старобългарски бог се пише с “к” и означава хълбок
Щрак
Чупиш ребро бедро кълката Си
Бог е хълбок само на старобългарски
Всички абстракции миришат на месо
също както дъхът ни мирише на анасон
Ела с мен надолу по вертикала и спиралата
Пада нещо обвито в пелени
След него се спускат карталите
Кръговрат до припадък
Непохватни щъркели и прегърбени лешояди
Приятел
аз не виждам ни най-малка причина
защо да не сривам света Ти и без тва изначално сринат
Приемаме Те като син
и за наказание Те бием със колани
Строшавам катарамите
Пълен със горест
Ако трябва да убия и двама Ни
Повярвай бих го сторил
Майната на Пандора -
В черепната ми кутия
Освен шизофрения друго не ще откриеш
Превръщам във реалност своя фантазия -
Изнасилвам човека от когото си произлязъл, йо