Chosz - Пътят / Putqt [tekst, tłumaczenie i interpretacja piosenki]

[Chosz]
Почти половината живот ми мина с тоя rapshit
В началото да рeдя ми беше само мерак скрит
но тръгнах по пътя от просто фен до тоя МС статус
Сега продавам албум, играещ роля на лакмус
на skill и инспирации индикатор
Великодушен е филтъра на твоя звуков респиратор
към моите възгледи и развитието на тяхното формиране
до днес от времената, когато хип-хоп доста трудно си намирахме
Майка ми питаше
"Какво ги слушаш тия рападжии?!"
проявявайки неразбиране
А аз омагьосан от речетативите им
блянувах за римите ми
да вложа всичко по силите си
Да пиша бийтове, макар с идея, преобърната за тоналност
Сега слушаш една мечта, превърната в реалност
и този блян ме води без грижи до звездите, Бу
Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му!

[Припев: х2]
Това не е музика, а начин на живот
Всяка глътка въздух от люлка чак до гроб
Дори и във проливен дъжд оставаме сухи
За да чуваме вместо всички глухи

[Prim]
Нещата бяха други преди няколко години
имах заслуги, но не бяха свързани със рими
Бях b-boy и всяка вечер се прибирах син
нямаше Атила и Хос, не съм подозирал за Прим…
В малкото градче, там, където McDonald’s няма
мисълта ми сече, а спомените се напрягат
Не разбирах много, бях част от една идея
сега идеята е във мен и за нея умея да пея
Използвам думите и бийта себе си да изразим
тогава беше достатъчно в кръгче да се наредим
и облак дим ни следваше, знам, че и вие помните
защото ние летим, а другите ни гоните
Миризмата на аерозола винаги ще ме омайва
твърдотата на пода за винаги в сърцето ми остава
Поздрав за Assesion и всяко крю, което разбива
B-boy, MC-та и райтъри винаги ще има

[Припев]
Това не е музика, а начин на живот
Всяка глътка въздух от люлка чак до гроб
Дори и във проливен дъжд оставаме сухи
За да чуваме вместо всички глухи
Това не е музика, а начин на живот
Всяка шибана глътка въздух от люлка чак до гроб
Дори и във проливен дъжд оставаме сухи
За да чуваме вместо всички, които са глухи

[Atila]
Обладава ме демон и още дълго ще е в мене
колко още от душата ми той иска да вземе?
Да го храня със болка и от нея да пораства
и със всяка част на тялото ми той да се сраства
Даде ми силата, смисъла, думите, огъня да изгарям
тъмна стая, във която демони да затварям
Умението да се сражавам, а не да бягам
съмнението да преодолявам и да побеждавам
Едно хлапе и думите станаха неразделни
а житейските уроци ще останат безценни
От стария касетофон до микрофона в залата
да гониме най-висока точка на скалата
Пътувам с лириката в дебрите на твоя мозък
изгарям като слънце и те разтапям като восък
С демона в душата ми ръка за ръка
а оставаме на пътя на червената луна

[Припев: х2]
Това не е музика, а начин на живот
Всяка глътка въздух от люлка чак до гроб
И в най-големия дъжд ние оставаме сухи
За да чуваме вместо всички глухи